21.03.2008 г., 23:07

Ek Petras

Поезия

1.2K 1 9

Северните вихри дъха си разпиляха
в дланта изнемощяла на хладната скала,
името ми сиво в самотен камък вляха
и хвърлиха го горе - на стръмните била.

Запомни го небето, запомниха мъглите
един далечен поглед, загубил в своя ход.
Борба ли? Няма смисъл - родиха ме скалите
и аз все пак съм камък, без истини, без брод...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Cursed (Димитрина Иванова)

Ех...всяка твоя творба се помни дълго,остава в ума ми.Много ми харесва и това произведение и тези преди него,умееш да въздействаш и увличаш.

Северните вихри дъха си разпиляха
в дланта изнемощяла на хладната скала

Дали има смисъл от борбата?Едва ли,но от нея произлизаме,към нея отиваме,и заради нея живеем.

Борба ли? Няма смисъл - родиха ме скалите
и аз все пак съм камък, без истини, без брод...

2008-03-30T18:58:01+03:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

А понякога и камъкът оживява,поздрав!

2008-03-23T20:10:11+02:00
natiii (Наташа Басарова)

Невероятен стих!Аплодисменти,Петя!

2008-03-23T11:35:16+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Здравей и поздравления, камъче!

2008-03-22T13:32:44+02:00
Юлия (Юлияна)

Особено ако е дялан! Където и да го сложиш - ще пасне!

2008-03-22T13:21:18+02:00