Mar 21, 2008, 11:07 PM

Ek Petras

Poetry

1.2K 1 9

Северните вихри дъха си разпиляха
в дланта изнемощяла на хладната скала,
името ми сиво в самотен камък вляха
и хвърлиха го горе - на стръмните била.

Запомни го небето, запомниха мъглите
един далечен поглед, загубил в своя ход.
Борба ли? Няма смисъл - родиха ме скалите
и аз все пак съм камък, без истини, без брод...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Cursed (Димитрина Иванова)

Ех...всяка твоя творба се помни дълго,остава в ума ми.Много ми харесва и това произведение и тези преди него,умееш да въздействаш и увличаш.

Северните вихри дъха си разпиляха
в дланта изнемощяла на хладната скала

Дали има смисъл от борбата?Едва ли,но от нея произлизаме,към нея отиваме,и заради нея живеем.

Борба ли? Няма смисъл - родиха ме скалите
и аз все пак съм камък, без истини, без брод...

2008-03-30T18:58:01+03:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

А понякога и камъкът оживява,поздрав!

2008-03-23T20:10:11+02:00
natiii (Наташа Басарова)

Невероятен стих!Аплодисменти,Петя!

2008-03-23T11:35:16+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Здравей и поздравления, камъче!

2008-03-22T13:32:44+02:00
Юлия (Юлияна)

Особено ако е дялан! Където и да го сложиш - ще пасне!

2008-03-22T13:21:18+02:00