Северните вихри дъха си разпиляха в дланта изнемощяла на хладната скала, името ми сиво в самотен камък вляха и хвърлиха го горе - на стръмните била.
Запомни го небето, запомниха мъглите един далечен поглед, загубил в своя ход. Борба ли? Няма смисъл - родиха ме скалите и аз все пак съм камък, без истини, без брод...
Интересен е Митра, ама и стихото ти е любопитно! Едно такова - лапидарно и готино! Изкефи ме! Поздрави, Каменно момиче!
П.П. Абе има истина в камъка, пък и не само добър брод можеш да направиш с него - и прелестни мостове стават!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Северните вихри дъха си разпиляха
в дланта изнемощяла на хладната скала
Дали има смисъл от борбата?Едва ли,но от нея произлизаме,към нея отиваме,и заради нея живеем.
Борба ли? Няма смисъл - родиха ме скалите
и аз все пак съм камък, без истини, без брод...