Ek Petras

21 мар. 2008 г., 23:07

Поэзия

947 1 9

Северните вихри дъха си разпиляха
в дланта изнемощяла на хладната скала,
името ми сиво в самотен камък вляха
и хвърлиха го горе - на стръмните била.
Запомни го небето, запомниха мъглите
един далечен поглед, загубил в своя ход.
Борба ли? Няма смисъл - родиха ме скалите
и аз все пак съм камък, без истини, без брод...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ek Petras

Искате да прочетете повече?

Предложения