16 jul 2013, 21:44

Еклиптика 

  Poesía » De amor
775 0 2

Гални ме закачливо с пух от облаче
и в мъркащо безвремие кротни ме.
В изтичащия миг не искам повече,
достатъчен е полъхът интимен.

А чувствата - искри - какво ли значат те,
щом литват като сенки мимолетни?
И после дълго стискаме клепачите
с илюзия, че в мрака ще просветне...

И нека прероси покой след сушите,
пропукали битийните ни вени.
И да замра, в усмивката ти сгушена,
в прохладата на сладостно забвение.

 

юли 2013

МББ

© Милена Белчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви, Таня!
    Дано моята пък се освободи от тези чувствомислия и остане прозрачна и празна, било то и от нежнощения!

    Усмихнати дни!
    М.
  • Ето нещо, което ми напълни душата!
Propuestas
: ??:??