Гални ме закачливо с пух от облаче
и в мъркащо безвремие кротни ме.
В изтичащия миг не искам повече,
достатъчен е полъхът интимен.
А чувствата - искри - какво ли значат те,
щом литват като сенки мимолетни?
И после дълго стискаме клепачите
с илюзия, че в мрака ще просветне...
И нека прероси покой след сушите,
пропукали битийните ни вени.
И да замра, в усмивката ти сгушена,
в прохладата на сладостно забвение.
юли 2013
МББ
© Милена Белчева Все права защищены
Дано моята пък се освободи от тези чувствомислия и остане прозрачна и празна, било то и от нежнощения!
Усмихнати дни!
М.