11 nov 2013, 23:58

Еко(логично) 

  Poesía » Del paisaje
637 0 5

---


Бе топло лято. Цвете занаднича
от процепите сухи на земята.
Небето вля прекрасен дъх в очите му
и то разпръсна нежност ароматна.

Свенливо кри цвета си из полето
с бодили, по магарешки немирни,
но беше все на прицела ù, клетото —
пчелата (звяр усърден) го намираше.

Пикираше безмилостно с жужене
и впиваше хобот по всяко листче.
Тя чуваше как тичинките стенат,
но жадно и неспирно се засищаше...

Заравяше се в розовата чашка,
заплашваше да впие остро жило.
На цветето му ставаше тъй страшно,
че трепкаше с листенца като гнило.

Пчела и цвете сипеха чевръсто
над летен свят прашец и аромати,
извиваха се ритъмно из въздуха
от порива на вятъра разклатени.

Но с гъдела болезнен, то — пчелата
притегли по-дълбоко в свойте пори.
Разбра тогава, въпреки жилата ù,
че пак за нея чашка ще отвори.

 

 

---

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Звяр усърден" е любовта, еей!!!
    Много хитра и забавна еротична басня, прочетох с удоволствие!
  • Май "еко"-то е трябвало да бъде в скобите, щото "логично"-то повечето са го разкодирали
    Поздравче!
  • Колкото и да боли, любовта си е любов. Пуста да остане! Много е хубаво, Стенли.
  • Завидна проницателност, Джуджи...
    Благодаря ти!
  • Това малко като басня Уж пчела и цвете, нo аз друго видях зад образите им.
    Страхотна си!
Propuestas
: ??:??