Еко(логично)
---
Бе топло лято. Цвете занаднича
от процепите сухи на земята.
Небето вля прекрасен дъх в очите му
и то разпръсна нежност ароматна.
Свенливо кри цвета си из полето
с бодили, по магарешки немирни,
но беше все на прицела ù, клетото —
пчелата (звяр усърден) го намираше.
Пикираше безмилостно с жужене
и впиваше хобот по всяко листче.
Тя чуваше как тичинките стенат,
но жадно и неспирно се засищаше...
Заравяше се в розовата чашка,
заплашваше да впие остро жило.
На цветето му ставаше тъй страшно,
че трепкаше с листенца като гнило.
Пчела и цвете сипеха чевръсто
над летен свят прашец и аромати,
извиваха се ритъмно из въздуха
от порива на вятъра разклатени.
Но с гъдела болезнен, то — пчелата
притегли по-дълбоко в свойте пори.
Разбра тогава, въпреки жилата ù,
че пак за нея чашка ще отвори.
---
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
