Моренце, ти моя принудена блудница,
Протягаш ръка през мъгли от катран,
с одрано лице, запокитено в купчина
от вехнещи органи в стъклен буркан.
А някой пак снима горящи елени,
рогата, изтръгнати - скъсани страници -
бижу за душите, от смог почернели,
закача ги там - в булимичните замъци.
Термити с чене от себична апатия,
изгризаха всичко що имаше стойност -
да вдигнат стени на бетонна психиатрия,
стоманена риза на земната волност. ...