'Еко-логично'
Моренце, ти моя принудена блудница,
Протягаш ръка през мъгли от катран,
с одрано лице, запокитено в купчина
от вехнещи органи в стъклен буркан.
А някой пак снима горящи елени,
рогата, изтръгнати - скъсани страници -
бижу за душите, от смог почернели,
закача ги там - в булимичните замъци.
Термити с чене от себична апатия,
изгризаха всичко що имаше стойност -
да вдигнат стени на бетонна психиатрия,
стоманена риза на земната волност.
Туй нявга що бе дробовете ни бели,
задави се с клетви за блясък и лукс;
и тумор разкъсва гори без предели,
гърдите им хрипат с прощалният пулс.
А ние извръщаме бавно глава
и казано честно - "през т'ва ни е".
Говорим си тихо за край на света,
но не и начало на светло съзнание...
© Тихомир Тодоров All rights reserved.
