27 jul 2011, 21:22

Екот от Всемира

971 0 0

Времето отминало,
понесло в себе си
задъханите, блудни светове
във моите дни преплетени,
с тъга и порив,
звездна светлина
във тайните ми, прокънтели
с неясно отражение
на плахи стъпки,
трескаво издаващи... смирение...
безлуние и самота... желание,
ръце,
не търсещи пощада,
безмилостен копнеж…
по твоето дихание,
проникващо във мен
невидимо,
пронизващо стенание
от страст
и кръговрат от чувствено отдаване...

Предвечният стремеж към светлина
в душата ми... погълната от мрака
на безпощадна клада, от живи въглени,
отнели свян и гордост
немилостиво,
неочаквано усещане
и жажда
за безпаметно поглъщане
на влажния сумрак,
от семена покълнали,
несътворили сътвореното, 
предвечните миражи
на пустинна жажда за любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...