Екот от Всемира

Времето отминало,
понесло в себе си
задъханите, блудни светове
във моите дни преплетени,
с тъга и порив,
звездна светлина
във тайните ми, прокънтели
с неясно отражение
на плахи стъпки,
трескаво издаващи... смирение...
безлуние и самота... желание,
ръце,
не търсещи пощада,
безмилостен копнеж…
по твоето дихание,
проникващо във мен
невидимо,
пронизващо стенание
от страст
и кръговрат от чувствено отдаване...

Предвечният стремеж към светлина
в душата ми... погълната от мрака
на безпощадна клада, от живи въглени,
отнели свян и гордост
немилостиво,
неочаквано усещане
и жажда
за безпаметно поглъщане
на влажния сумрак,
от семена покълнали,
несътворили сътвореното, 
предвечните миражи
на пустинна жажда за любов...