27 июл. 2011 г., 21:22

Екот от Всемира 

  Поэзия » Любовная
5.0 (1)
833 0 0
Времето отминало,
понесло в себе си
задъханите, блудни светове
във моите дни преплетени,
с тъга и порив,
звездна светлина
във тайните ми, прокънтели
с неясно отражение
на плахи стъпки,
трескаво издаващи... смирение...
безлуние и самота... желание,
ръце, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Димитрова Все права защищены

Предложения
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...

Ещё произведения »