27.07.2011 г., 21:22

Екот от Всемира

969 0 0

Времето отминало,
понесло в себе си
задъханите, блудни светове
във моите дни преплетени,
с тъга и порив,
звездна светлина
във тайните ми, прокънтели
с неясно отражение
на плахи стъпки,
трескаво издаващи... смирение...
безлуние и самота... желание,
ръце,
не търсещи пощада,
безмилостен копнеж…
по твоето дихание,
проникващо във мен
невидимо,
пронизващо стенание
от страст
и кръговрат от чувствено отдаване...

Предвечният стремеж към светлина
в душата ми... погълната от мрака
на безпощадна клада, от живи въглени,
отнели свян и гордост
немилостиво,
неочаквано усещане
и жажда
за безпаметно поглъщане
на влажния сумрак,
от семена покълнали,
несътворили сътвореното, 
предвечните миражи
на пустинна жажда за любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...