5 jun 2012, 18:59

Експеримент

  Poesía
602 0 2

До коя глава от Книгата на мъртвите

сме стигнали?

Всяка следваща е копие на копието –

изгубен символ.

Доказателствата са без тежест във процеса...

 

Свободата е изчезнала безследно.

 

Твърде много светлина нахлува –

през илюминатора.

Тъмна джунгла е навън; не се озъртай!

Стъмва се. И после съмва.

 

Изолаторът ще се препълни с атентатори.

 

- Имаме недостиг на чували! –

нервничат пазачите.

И изхвърлят труповете през прозореца.

Сред гъстата трева.

 

Килията е поетичен инкубатор.

 

Опитът е злато във ръцете на чирак.

Майсторът го е оставил да напредва в занаята.

Докато се увери, че е достоен –

да го замени.

 

Ръцете му горят, очите – стапят се.

 

Играем си на богове и съдници.

Но твърде често сме:

                                       въжеиграчи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...