До коя глава от Книгата на мъртвите

сме стигнали?

Всяка следваща е копие на копието –

изгубен символ.

Доказателствата са без тежест във процеса...

Свободата е изчезнала безследно.

Твърде много светлина нахлува –

през илюминатора.

Тъмна джунгла е навън; не се озъртай!

Стъмва се. И после съмва.

Изолаторът ще се препълни с атентатори.

- Имаме недостиг на чували! –

нервничат пазачите.

И изхвърлят труповете през прозореца.

Сред гъстата трева.

Килията е поетичен инкубатор.

Опитът е злато във ръцете на чирак.

Майсторът го е оставил да напредва в занаята.

Докато се увери, че е достоен –

да го замени.

Ръцете му горят, очите – стапят се.

Играем си на богове и съдници.

Но твърде често сме:

                                       въжеиграчи...