5.06.2012 г., 18:59

Експеримент

604 0 2

До коя глава от Книгата на мъртвите

сме стигнали?

Всяка следваща е копие на копието –

изгубен символ.

Доказателствата са без тежест във процеса...

 

Свободата е изчезнала безследно.

 

Твърде много светлина нахлува –

през илюминатора.

Тъмна джунгла е навън; не се озъртай!

Стъмва се. И после съмва.

 

Изолаторът ще се препълни с атентатори.

 

- Имаме недостиг на чували! –

нервничат пазачите.

И изхвърлят труповете през прозореца.

Сред гъстата трева.

 

Килията е поетичен инкубатор.

 

Опитът е злато във ръцете на чирак.

Майсторът го е оставил да напредва в занаята.

Докато се увери, че е достоен –

да го замени.

 

Ръцете му горят, очите – стапят се.

 

Играем си на богове и съдници.

Но твърде често сме:

                                       въжеиграчи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...