5 июн. 2012 г., 18:59

Експеримент

606 0 2

До коя глава от Книгата на мъртвите

сме стигнали?

Всяка следваща е копие на копието –

изгубен символ.

Доказателствата са без тежест във процеса...

 

Свободата е изчезнала безследно.

 

Твърде много светлина нахлува –

през илюминатора.

Тъмна джунгла е навън; не се озъртай!

Стъмва се. И после съмва.

 

Изолаторът ще се препълни с атентатори.

 

- Имаме недостиг на чували! –

нервничат пазачите.

И изхвърлят труповете през прозореца.

Сред гъстата трева.

 

Килията е поетичен инкубатор.

 

Опитът е злато във ръцете на чирак.

Майсторът го е оставил да напредва в занаята.

Докато се увери, че е достоен –

да го замени.

 

Ръцете му горят, очите – стапят се.

 

Играем си на богове и съдници.

Но твърде често сме:

                                       въжеиграчи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...