5 июн. 2012 г., 18:59

Експеримент

605 0 2

До коя глава от Книгата на мъртвите

сме стигнали?

Всяка следваща е копие на копието –

изгубен символ.

Доказателствата са без тежест във процеса...

 

Свободата е изчезнала безследно.

 

Твърде много светлина нахлува –

през илюминатора.

Тъмна джунгла е навън; не се озъртай!

Стъмва се. И после съмва.

 

Изолаторът ще се препълни с атентатори.

 

- Имаме недостиг на чували! –

нервничат пазачите.

И изхвърлят труповете през прозореца.

Сред гъстата трева.

 

Килията е поетичен инкубатор.

 

Опитът е злато във ръцете на чирак.

Майсторът го е оставил да напредва в занаята.

Докато се увери, че е достоен –

да го замени.

 

Ръцете му горят, очите – стапят се.

 

Играем си на богове и съдници.

Но твърде често сме:

                                       въжеиграчи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...