15 ago 2007, 17:23

екстаз

  Poesía
669 0 3

Искам да направя нещо щуро,
адски неприлично,
безгрижно -
коварно и невинно.
Съблечи ме тук -
в тази нощ, на плажа.
Гледай ме как се рея из вълните.
Отвръщай на целувките ми.
Усмихвай ми се.
А след това ме последвай
към дебрите дълбоки на
неподозираната човешка лудост...
до онзи екстаз между
любовта и страстта,
Живота и Смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • всичко или нищо ... колкото повече даваш, толкова повече получаваш. това е моята философия. истина любов отдаденост супер поколение си. радвам се, че си споделила мнението си с мен
  • Поздрав и от мен, София!
    Много романтичен стих!
    Харесами!
  • Съгласен!!!
    Хареса ми, София!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...