15 авг. 2007 г., 17:23

екстаз

668 0 3

Искам да направя нещо щуро,
адски неприлично,
безгрижно -
коварно и невинно.
Съблечи ме тук -
в тази нощ, на плажа.
Гледай ме как се рея из вълните.
Отвръщай на целувките ми.
Усмихвай ми се.
А след това ме последвай
към дебрите дълбоки на
неподозираната човешка лудост...
до онзи екстаз между
любовта и страстта,
Живота и Смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • всичко или нищо ... колкото повече даваш, толкова повече получаваш. това е моята философия. истина любов отдаденост супер поколение си. радвам се, че си споделила мнението си с мен
  • Поздрав и от мен, София!
    Много романтичен стих!
    Харесами!
  • Съгласен!!!
    Хареса ми, София!!! Поздрави!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...