15.08.2007 г., 17:23

екстаз

662 0 3

Искам да направя нещо щуро,
адски неприлично,
безгрижно -
коварно и невинно.
Съблечи ме тук -
в тази нощ, на плажа.
Гледай ме как се рея из вълните.
Отвръщай на целувките ми.
Усмихвай ми се.
А след това ме последвай
към дебрите дълбоки на
неподозираната човешка лудост...
до онзи екстаз между
любовта и страстта,
Живота и Смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • всичко или нищо ... колкото повече даваш, толкова повече получаваш. това е моята философия. истина любов отдаденост супер поколение си. радвам се, че си споделила мнението си с мен
  • Поздрав и от мен, София!
    Много романтичен стих!
    Харесами!
  • Съгласен!!!
    Хареса ми, София!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...