30 ago 2008, 13:20

Екстракт от едно приятелство

976 0 2

Позволи ми да видя какво има в очите ти,

затворено писмо, изповед, заключена,

ще дръзнеш ли да ми я покажеш,

без думи можеш да ми я разкажеш.

Аз съм тук, така ще чакам,

дори когато падне мрака;

откровеността е удоволствие,

метаморфоза на безспокойствието.

Излей я тази болка,

аз съм тук да я изпия,

горчив пелин в бокала на живота.

Не крий я тъй дълбоко,

хилядолетно по-жестоко от Кивота.

Покажи ми! Мога да го понеса!

Таз наркоза безпощадна е

и за болката тъй жадна е,

оттули я безметежно,

захвърли я в ъгъла, небрежно.

После ще я изметем,

заедно в урна ще я погребем

и на вятъра ще я дарим

да танцува с нея,

... неукротимо!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Джордан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...