Екстракт от едно приятелство
Позволи ми да видя какво има в очите ти,
затворено писмо, изповед, заключена,
ще дръзнеш ли да ми я покажеш,
без думи можеш да ми я разкажеш.
Аз съм тук, така ще чакам,
дори когато падне мрака;
откровеността е удоволствие,
метаморфоза на безспокойствието.
Излей я тази болка,
аз съм тук да я изпия,
горчив пелин в бокала на живота.
Не крий я тъй дълбоко,
хилядолетно по-жестоко от Кивота.
Покажи ми! Мога да го понеса!
Таз наркоза безпощадна е
и за болката тъй жадна е,
оттули я безметежно,
захвърли я в ъгъла, небрежно.
После ще я изметем,
заедно в урна ще я погребем
и на вятъра ще я дарим
да танцува с нея,
... неукротимо!
© Миглена Джордан All rights reserved.
