30.08.2008 г., 13:20 ч.

Екстракт от едно приятелство 

  Поезия » Философска
673 0 2

Позволи ми да видя какво има в очите ти,

затворено писмо, изповед, заключена,

ще дръзнеш ли да ми я покажеш,

без думи можеш да ми я разкажеш.

Аз съм тук, така ще чакам,

дори когато падне мрака;

откровеността е удоволствие,

метаморфоза на безспокойствието.

Излей я тази болка,

аз съм тук да я изпия,

горчив пелин в бокала на живота.

Не крий я тъй дълбоко,

хилядолетно по-жестоко от Кивота.

Покажи ми! Мога да го понеса!

Таз наркоза безпощадна е

и за болката тъй жадна е,

оттули я безметежно,

захвърли я в ъгъла, небрежно.

После ще я изметем,

заедно в урна ще я погребем

и на вятъра ще я дарим

да танцува с нея,

... неукротимо!

 

© Миглена Джордан Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??