10 abr 2007, 10:11

ЕКЗЕКУЦИЯ

  Poesía
749 0 12
 


ЕКЗЕКУЦИЯ



Душата ми - цялата в кръпки,

задръстена с думи душа.

През нея - забързани стъпки

и тръпки - да я изкушат.


Сега я събирам на части

и търся изискан крояч -

за риза от мойте пристрастия,

секира - за моя палач.


Пречистени ангели пеят

за празника на ешафода,

а нежна ръчица на фея

към него невинно ме води.


Кръвта ми затопля главата

и тялото - тъй разделени...

Душата лети в небесата...

Какво ли остана от мене?!...


Наверно пънът ще запомни

очите на малката фея -

изпълнени с ужас, огромни...

Това ли остана от нея?...



Ванилин Гавраилов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...