ЕКЗЕКУЦИЯ
ЕКЗЕКУЦИЯ
Душата ми - цялата в кръпки,
задръстена с думи душа.
През нея - забързани стъпки
и тръпки - да я изкушат.
Сега я събирам на части
и търся изискан крояч -
за риза от мойте пристрастия,
секира - за моя палач.
Пречистени ангели пеят
за празника на ешафода,
а нежна ръчица на фея
към него невинно ме води.
Кръвта ми затопля главата
и тялото - тъй разделени...
Душата лети в небесата...
Какво ли остана от мене?!...
Наверно пънът ще запомни
очите на малката фея -
изпълнени с ужас, огромни...
Това ли остана от нея?...
Ванилин Гавраилов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
