25 mar 2012, 14:14

Екзистенц

  Poesía » Otra
870 0 5

                                        Този ъгъл е сив
                                        доста сив...
                                     
                                        И да - роптаят спомени
                                        И да - ридаят мигове
                                        и някак търсят твърде
                                        твърде трезвени противоречия
   
                                        Сега си несметен -
                                        (подучи ме вятърът 
                                         все така надвиснал
                                         над себе си)
                                         учи се да нехаеш

                                          Добре ми е така -
                                          ето ти един пръст деденце
                                          (вторият е за победа) 

                                          Вглеждам се в очите ù...
                                          (ти от утре ще вярваш
                                           сега си само планина
                                           снегът пророни)
                                         
                                          Само планина...
                                          Той и снегът е доста жълт сега
                                           Жълт в противовес
                                          (обещай ми да обичаш
                                           когато стане тъмно
                                           когато стане сиво
                                           когато стане разумно)

                                            Добре ми е така -
                                            ето ти един пръст деденце

                                            Спомни си сините лета
                                            тихите им гласове спомни...

                                            Не би погледнал нагоре...
                                            Кой да те учи
                                            Кой да разказва
                                            Кой да зове
                                            (тези твои утрини
                                              са сухи гърла)

                                            Скоро ще станеш хубав
                                            пророни зимата
                                            и тихо  излезе...                             18.2.2008г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донърджак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • лекота!

  • Като коментар на картина на Магрит.
    ...
  • Приятелю! Много сложна и задълбочена философия изповядваш. Бъди сигурен, че не е за всеки, затова наградата ще ти е, празна страница без оценки и коментари. Поезията е за всеки, но философията е за зрящите, а те са твърде малко.
  • За сухите гърла - ферментирали сълзи на зимата,наздраве!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...