25 mar 2012, 14:14

Екзистенц

  Poesía » Otra
867 0 5

                                        Този ъгъл е сив
                                        доста сив...
                                     
                                        И да - роптаят спомени
                                        И да - ридаят мигове
                                        и някак търсят твърде
                                        твърде трезвени противоречия
   
                                        Сега си несметен -
                                        (подучи ме вятърът 
                                         все така надвиснал
                                         над себе си)
                                         учи се да нехаеш

                                          Добре ми е така -
                                          ето ти един пръст деденце
                                          (вторият е за победа) 

                                          Вглеждам се в очите ù...
                                          (ти от утре ще вярваш
                                           сега си само планина
                                           снегът пророни)
                                         
                                          Само планина...
                                          Той и снегът е доста жълт сега
                                           Жълт в противовес
                                          (обещай ми да обичаш
                                           когато стане тъмно
                                           когато стане сиво
                                           когато стане разумно)

                                            Добре ми е така -
                                            ето ти един пръст деденце

                                            Спомни си сините лета
                                            тихите им гласове спомни...

                                            Не би погледнал нагоре...
                                            Кой да те учи
                                            Кой да разказва
                                            Кой да зове
                                            (тези твои утрини
                                              са сухи гърла)

                                            Скоро ще станеш хубав
                                            пророни зимата
                                            и тихо  излезе...                             18.2.2008г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донърджак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • лекота!

  • Като коментар на картина на Магрит.
    ...
  • Приятелю! Много сложна и задълбочена философия изповядваш. Бъди сигурен, че не е за всеки, затова наградата ще ти е, празна страница без оценки и коментари. Поезията е за всеки, но философията е за зрящите, а те са твърде малко.
  • За сухите гърла - ферментирали сълзи на зимата,наздраве!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...