Mar 25, 2012, 2:14 PM

Екзистенц

  Poetry » Other
868 0 5

                                        Този ъгъл е сив
                                        доста сив...
                                     
                                        И да - роптаят спомени
                                        И да - ридаят мигове
                                        и някак търсят твърде
                                        твърде трезвени противоречия
   
                                        Сега си несметен -
                                        (подучи ме вятърът 
                                         все така надвиснал
                                         над себе си)
                                         учи се да нехаеш

                                          Добре ми е така -
                                          ето ти един пръст деденце
                                          (вторият е за победа) 

                                          Вглеждам се в очите ù...
                                          (ти от утре ще вярваш
                                           сега си само планина
                                           снегът пророни)
                                         
                                          Само планина...
                                          Той и снегът е доста жълт сега
                                           Жълт в противовес
                                          (обещай ми да обичаш
                                           когато стане тъмно
                                           когато стане сиво
                                           когато стане разумно)

                                            Добре ми е така -
                                            ето ти един пръст деденце

                                            Спомни си сините лета
                                            тихите им гласове спомни...

                                            Не би погледнал нагоре...
                                            Кой да те учи
                                            Кой да разказва
                                            Кой да зове
                                            (тези твои утрини
                                              са сухи гърла)

                                            Скоро ще станеш хубав
                                            пророни зимата
                                            и тихо  излезе...                             18.2.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донърджак All rights reserved.

Comments

Comments

  • лекота!

  • Като коментар на картина на Магрит.
    ...
  • Приятелю! Много сложна и задълбочена философия изповядваш. Бъди сигурен, че не е за всеки, затова наградата ще ти е, празна страница без оценки и коментари. Поезията е за всеки, но философията е за зрящите, а те са твърде малко.
  • За сухите гърла - ферментирали сълзи на зимата,наздраве!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...