Mar 25, 2012, 2:14 PM

Екзистенц

  Poetry » Other
873 0 5

                                        Този ъгъл е сив
                                        доста сив...
                                     
                                        И да - роптаят спомени
                                        И да - ридаят мигове
                                        и някак търсят твърде
                                        твърде трезвени противоречия
   
                                        Сега си несметен -
                                        (подучи ме вятърът 
                                         все така надвиснал
                                         над себе си)
                                         учи се да нехаеш

                                          Добре ми е така -
                                          ето ти един пръст деденце
                                          (вторият е за победа) 

                                          Вглеждам се в очите ù...
                                          (ти от утре ще вярваш
                                           сега си само планина
                                           снегът пророни)
                                         
                                          Само планина...
                                          Той и снегът е доста жълт сега
                                           Жълт в противовес
                                          (обещай ми да обичаш
                                           когато стане тъмно
                                           когато стане сиво
                                           когато стане разумно)

                                            Добре ми е така -
                                            ето ти един пръст деденце

                                            Спомни си сините лета
                                            тихите им гласове спомни...

                                            Не би погледнал нагоре...
                                            Кой да те учи
                                            Кой да разказва
                                            Кой да зове
                                            (тези твои утрини
                                              са сухи гърла)

                                            Скоро ще станеш хубав
                                            пророни зимата
                                            и тихо  излезе...                             18.2.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донърджак All rights reserved.

Comments

Comments

  • лекота!

  • Като коментар на картина на Магрит.
    ...
  • Приятелю! Много сложна и задълбочена философия изповядваш. Бъди сигурен, че не е за всеки, затова наградата ще ти е, празна страница без оценки и коментари. Поезията е за всеки, но философията е за зрящите, а те са твърде малко.
  • За сухите гърла - ферментирали сълзи на зимата,наздраве!!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...