Екзистенц
Този ъгъл е сив
доста сив...
И да - роптаят спомени
И да - ридаят мигове
и някак търсят твърде
твърде трезвени противоречия
Сега си несметен -
(подучи ме вятърът
все така надвиснал
над себе си)
учи се да нехаеш
Добре ми е така -
ето ти един пръст деденце
(вторият е за победа)
Вглеждам се в очите ù...
(ти от утре ще вярваш
сега си само планина
снегът пророни)
Само планина...
Той и снегът е доста жълт сега
Жълт в противовес
(обещай ми да обичаш
когато стане тъмно
когато стане сиво
когато стане разумно)
Добре ми е така -
ето ти един пръст деденце
Спомни си сините лета
тихите им гласове спомни...
Не би погледнал нагоре...
Кой да те учи
Кой да разказва
Кой да зове
(тези твои утрини
са сухи гърла)
Скоро ще станеш хубав
пророни зимата
и тихо излезе... 18.2.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донърджак Всички права запазени
