El Camino…*(Пътят...)*

– Животът ни, какво е!?...

В Блуждението свое

не е ли Пътят стръмен –

проблясващ или тъмен?!...

Не почва ли той още

в ония с вопли нóщи,

когато в страстна жажда

от обич се заражда!?...

А после криволичи,

препъва се, но тича:

по цветни ареали

към лунни магистрали...

... В Началото гадае

Орисница за Края,

но после, по Средата,

поемаш си следата...

За Смисълът размислен

ли тръгнеш ти умислен

и търсиш в Необята

отблясък от Съдбата,

не са надявай в пътя,

че Бог ще те упъти...

(От векове се знае:

Той чака ни, но в Края!...)

А спряла до Завоя

умората е твоя

и само твойто Его –

виси си там пред него...

От Нулевата кота

започва ни Живота,

а мамят върховете

на пътя с ветровете...

Но някой ден пробужда

се и духовна нужда –

под Пътя на звездите**

да следваме Светците...

И тръгваме тогава,

но не за чест и слава –

дори не Вяра даже

в Страстта да се докаже,

че Вярата е догма

и до сега не смогна

Човек да я познае,

но и опрóвергае!...

... Когато спрял пред тебе

е Пътят като Жребий,

той хвърлен ли е вече –

последвай го, Човече!...

Тояга ще ти трябва,

а в раницата: хляба,

кратунка за водата

и Пиетет в Душата...***

А Пътят все ще бяга

под твоята тояга –

със жълти раковини ****

белязан от години...

Животът – Път те влачи...

Не всеки път обаче

във нощната отмала

завършва с Катедрала...

А може: в Катедрала,

щом следваш ритуала –

на Миналото време

Духът да те обземе...

... Понякога Звездите

се крият из мъглите –

тогава няма даже

кой път да ти покаже...

(... но малката пътека

в нозете на човека,

нахалост да не броди

тогава пак го води...)

От векове е Пътят

отъпкван и пристъпят

във транс превъзбудими

по него Пилигрими...

И всеки тайно носи

Вселени от въпроси –

на Идното във мрака

утеха да дочака...

...О, цялото битуване

човешко е: Пътуване…

… А Бог надува свирките

да слизаме по спирките!...

31.08.2017.

*El Camino de Santiago (исп.):
Пътят към Сант Яго де Компостела е древен поклоннически
път, трети по значение след Йерусалим и Рим.
Хиляди поклонници (пилигрими) извървяват --
тръгвойки от Франция,Португалия и Испания--
над 800 км. до гр.Сантяго де Компостела, където
е Катедралата с мощите на Светеца (Свети Яков)

**Счита се, че основния, т.н. Френски път минава

под Млечния път. От там е и името на града: 

Компостела.(Campus Stelle: Поле на Звездата)

***Традиция е било пилигримите да носят тояга, изивита

като овчарска гега, раница и кратунка за вода.Сега

старите символи са осъвременени и са предимно сувенирни.

****целият маршрут е маркиран с жълти (бронзови)

раковини и жълти указателни стрелки.На централни

места и кръстовища има големи насочващи табели също

в жълт цвят.Радиалните линии на раковините, които се

събират към върха – сочат посоката към гр.Сант Яго де

Компостела.