El Camino…*(Пътят...)*
– Животът ни, какво е!?...
В Блуждението свое
не е ли Пътят стръмен –
проблясващ или тъмен?!...
Не почва ли той още
в ония с вопли нóщи,
когато в страстна жажда
от обич се заражда!?...
А после криволичи,
препъва се, но тича:
по цветни ареали
към лунни магистрали...
... В Началото гадае
Орисница за Края,
но после, по Средата,
поемаш си следата...
За Смисълът размислен
ли тръгнеш ти умислен
и търсиш в Необята
отблясък от Съдбата,
не са надявай в пътя,
че Бог ще те упъти...
(От векове се знае:
Той чака ни, но в Края!...)
А спряла до Завоя
умората е твоя
и само твойто Его –
виси си там пред него...
От Нулевата кота
започва ни Живота,
а мамят върховете
на пътя с ветровете...
Но някой ден пробужда
се и духовна нужда –
под Пътя на звездите**
да следваме Светците...
И тръгваме тогава,
но не за чест и слава –
дори не Вяра даже
в Страстта да се докаже,
че Вярата е догма
и до сега не смогна
Човек да я познае,
но и опрóвергае!...
... Когато спрял пред тебе
е Пътят като Жребий,
той хвърлен ли е вече –
последвай го, Човече!...
Тояга ще ти трябва,
а в раницата: хляба,
кратунка за водата
и Пиетет в Душата...***
А Пътят все ще бяга
под твоята тояга –
със жълти раковини ****
белязан от години...
Животът – Път те влачи...
Не всеки път обаче
във нощната отмала
завършва с Катедрала...
А може: в Катедрала,
щом следваш ритуала –
на Миналото време
Духът да те обземе...
... Понякога Звездите
се крият из мъглите –
тогава няма даже
кой път да ти покаже...
(... но малката пътека
в нозете на човека,
нахалост да не броди
тогава пак го води...)
От векове е Пътят
отъпкван и пристъпят
във транс превъзбудими
по него Пилигрими...
И всеки тайно носи
Вселени от въпроси –
на Идното във мрака
утеха да дочака...
...О, цялото битуване
човешко е: Пътуване…
… А Бог надува свирките
да слизаме по спирките!...
31.08.2017.
*El Camino de Santiago (исп.):
Пътят към Сант Яго де Компостела е древен поклоннически
път, трети по значение след Йерусалим и Рим.
Хиляди поклонници (пилигрими) извървяват --
тръгвойки от Франция,Португалия и Испания--
над 800 км. до гр.Сантяго де Компостела, където
е Катедралата с мощите на Светеца (Свети Яков)
**Счита се, че основния, т.н. Френски път минава
под Млечния път. От там е и името на града:
Компостела.(Campus Stelle: Поле на Звездата)
***Традиция е било пилигримите да носят тояга, изивита
като овчарска гега, раница и кратунка за вода.Сега
старите символи са осъвременени и са предимно сувенирни.
****целият маршрут е маркиран с жълти (бронзови)
раковини и жълти указателни стрелки.На централни
места и кръстовища има големи насочващи табели също
в жълт цвят.Радиалните линии на раковините, които се
събират към върха – сочат посоката към гр.Сант Яго де
Компостела.
© Коста Качев All rights reserved.