19 oct 2010, 22:30

Ела 

  Poesía » De amor
961 0 13

Ела в душата ми, ела,

не се страхувай да мечтаеш,

бъди към мен една река,

която времето дълбае.

 

Ще хвърля мост над твоя бряг -

водиците ти нежно сгушил

и чувствата ти в огнен бяг

със плещите си ще разтуша.

 

Ще срещам бързеите твои

с усмивки от ухаещ бор,

ще спирам дивите порои

и с вятъра ще пея в хор.

 

... И ако някога се срутя,

ще ме прегърнеш само ти

и в малките ти бистри вирчета

безкраят ще ме прероди...

 

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??