Ела
Ела в душата ми, ела,
не се страхувай да мечтаеш,
бъди към мен една река,
която времето дълбае.
Ще хвърля мост над твоя бряг -
водиците ти нежно сгушил
и чувствата ти в огнен бяг
със плещите си ще разтуша.
Ще срещам бързеите твои
с усмивки от ухаещ бор,
ще спирам дивите порои
и с вятъра ще пея в хор.
... И ако някога се срутя,
ще ме прегърнеш само ти
и в малките ти бистри вирчета
безкраят ще ме прероди...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
