25 may 2006, 13:58

ЕЛА...

  Poesía
1.3K 0 7

  

                     ЕЛА...


Ела, Самота, прегърни ме,

ела, че самотен без тебе съм аз!

Ела и със нежност стопли ме,

ела, дай ми сила в този ми час!

 

Ела, че без тебе е скучно,

не зная какво да правя без теб!

Ела, не си тръгвай беззвучно,

ела и погали една мъжка душа в лед!

 

Ела бързо - чакам - нямам време,

ела, че си продадох времето аз!

Ела поне за пó кафе и цигара...

Ако не дойдеш, умрял ще съм аз!

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

25.05,2006  (05.38 h)
Senftenberg - Germany

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав!!!
  • Благодаря на всички за отзивите и коментарите!
    Тук мисля, че съм длъжен да дам едно пояснение за смисъла на стиха ми!
    Бях поради нерви на нощтна разходка покрай езерото! Дъжд, влага, вятър и студ!
    Бях толкова сам та имах чувството, че дори и Самотата ми ме е напуснала! Роди се в мене абстрактната мисъл, че със обикновенната ми Самота, се чувствам по-добре от състоянието ми в този момент! Възкликнах: "Ех Самота, върни се поне ти при мене!" Така ми дойде идеята за настоящия стих!
    Благодаря Ви още един път приятели, че ме четете!

    П.П. Аско, там във филма става дума за СМЪРТА! Аз искам само Самотата, май ми е рано да викам СМЪРТА! Но и това ще стане един ден!
  • я кой е самотен? този, дето раздаваше кураж и усмивки на другите
  • ....Браво!!!!!
  • Хубав стих, Иво!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...