25.05.2006 г., 13:58

ЕЛА...

1.3K 0 7

  

                     ЕЛА...


Ела, Самота, прегърни ме,

ела, че самотен без тебе съм аз!

Ела и със нежност стопли ме,

ела, дай ми сила в този ми час!

 

Ела, че без тебе е скучно,

не зная какво да правя без теб!

Ела, не си тръгвай беззвучно,

ела и погали една мъжка душа в лед!

 

Ела бързо - чакам - нямам време,

ела, че си продадох времето аз!

Ела поне за пó кафе и цигара...

Ако не дойдеш, умрял ще съм аз!

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

25.05,2006  (05.38 h)
Senftenberg - Germany

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!!!
  • Благодаря на всички за отзивите и коментарите!
    Тук мисля, че съм длъжен да дам едно пояснение за смисъла на стиха ми!
    Бях поради нерви на нощтна разходка покрай езерото! Дъжд, влага, вятър и студ!
    Бях толкова сам та имах чувството, че дори и Самотата ми ме е напуснала! Роди се в мене абстрактната мисъл, че със обикновенната ми Самота, се чувствам по-добре от състоянието ми в този момент! Възкликнах: "Ех Самота, върни се поне ти при мене!" Така ми дойде идеята за настоящия стих!
    Благодаря Ви още един път приятели, че ме четете!

    П.П. Аско, там във филма става дума за СМЪРТА! Аз искам само Самотата, май ми е рано да викам СМЪРТА! Но и това ще стане един ден!
  • я кой е самотен? този, дето раздаваше кураж и усмивки на другите
  • ....Браво!!!!!
  • Хубав стих, Иво!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...