27 ago 2016, 19:10  

Дърво без корени 

  Poesía
291 0 0

Почуках на вратата.

Тишина.

И няма кой да ми отвори.

Безмълвно чувство на тъга

в очите ми сълза отрони.

Не чувам стъпките на радостта

и детските от смях гласчета.

Само мрак... и тишина,

през замъглените от прах пердета.

Почуках на вратата.

Самота.

Отвориха се само спомени.

И чувство на обзета празнота,

като дърво без своите корени.

© Дочка Г Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??