Дърво без корени
458
0
0
Почуках на вратата.
Тишина.
И няма кой да ми отвори.
Безмълвно чувство на тъга
в очите ми сълза отрони.
Не чувам стъпките на радостта
и детските от смях гласчета.
Само мрак... и тишина,
през замъглените от прах пердета.
Почуках на вратата.
Самота.
Отвориха се само спомени.
И чувство на обзета празнота,
като дърво без своите корени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Г Всички права запазени
