Дърво без корени

DochkaGeorgieva (Дочка Г)
157 1745

27.08.2016 г., 19:10 ч. 2024-02-17T01:58:04+02:00

Поезия

289 0 0

Почуках на вратата.

Тишина.

И няма кой да ми отвори.

Безмълвно чувство на тъга

в очите ми сълза отрони.

Не чувам стъпките на радостта

и детските от смях гласчета.

Само мрак... и тишина,

през замъглените от прах пердета.

Почуках на вратата.

Самота.

Отвориха се само спомени.

И чувство на обзета празнота,

като дърво без своите корени.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.