8 ene 2023, 9:40

Ела! 

  Poesía » De amor
1074 2 6

Усещам устните ти

като топъл вятър

в най- нежната и приказна гора.

Дори сега,

когато не си тука.

Усещам ги,

макар че съм сама.

И пари споменът,

прегърнат от мечтата.

И греят в мен

пак твоите очи,

за да намеря брод

във самотата

и пак при мене

да се върнеш ти.

Чета целувките ти

в междуредията на тъгата

на страниците непрочетени

на радостта.

И все по- силно искам те

и чакам те.

И моля се:

Ела пак!

Пак ела!

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??