Усещам устните ти
като топъл вятър
в най- нежната и приказна гора.
Дори сега,
когато не си тука.
Усещам ги,
макар че съм сама.
И пари споменът,
прегърнат от мечтата.
И греят в мен
пак твоите очи,
за да намеря брод
във самотата
и пак при мене
да се върнеш ти.
Чета целувките ти
в междуредията на тъгата
на страниците непрочетени
на радостта.
И все по- силно искам те
и чакам те.
И моля се:
Ела пак!
Пак ела!
© Веселка Стойнева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
