8.01.2023 г., 9:40 ч.

Ела! 

  Поезия » Любовна
1036 2 6

Усещам устните ти

като топъл вятър

в най- нежната и приказна гора.

Дори сега,

когато не си тука.

Усещам ги,

макар че съм сама.

И пари споменът,

прегърнат от мечтата.

И греят в мен

пак твоите очи,

за да намеря брод

във самотата

и пак при мене

да се върнеш ти.

Чета целувките ти

в междуредията на тъгата

на страниците непрочетени

на радостта.

И все по- силно искам те

и чакам те.

И моля се:

Ела пак!

Пак ела!

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??