Ела!
Усещам устните ти
като топъл вятър
в най- нежната и приказна гора.
Дори сега,
когато не си тука.
Усещам ги,
макар че съм сама.
И пари споменът,
прегърнат от мечтата.
И греят в мен
пак твоите очи,
за да намеря брод
във самотата
и пак при мене
да се върнеш ти.
Чета целувките ти
в междуредията на тъгата
на страниците непрочетени
на радостта.
И все по- силно искам те
и чакам те.
И моля се:
Ела пак!
Пак ела!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
