Ела
Когато видя твоето лице,
светът внезапно спира.
Как бие лудото сърце -
извън гърдите ми напира.
Като ранен слънчев лъч
нахлуваш в моето съзнание
и дълго, след като си тръгнеш,
усещам твоето ухание.
Без теб денят е скучен,
а стаята е сива.
Как искам всеки ден
да виждам усмивката красива.
Тез нежни, сочни устни -
да допирам всеки час
и тялото да любя - тихо и без глас.
Ела пак приказно създание,
порадвай моята душа,
та буйна страст и пламенно желание -
със теб да утеша.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Todos los derechos reservados
