Sadboy (Георги) Sadboy (Георги)
2 23
Jun 20, 2006, 7:52 AM

Ела

  Poetry
2K 1 3

Когато видя твоето лице,

светът внезапно спира.

Как бие лудото сърце -

извън гърдите ми напира.

Като ранен слънчев лъч

нахлуваш в моето съзнание

и дълго, след като си тръгнеш,

усещам твоето ухание.

Без теб денят е скучен,

а стаята е сива.

Как искам всеки ден

да виждам усмивката красива.

Тез нежни, сочни устни -

да допирам всеки час

и тялото да любя - тихо и без глас.

Ела пак приказно създание,

порадвай моята душа,

та буйна страст и пламенно желание -

със теб да утеша.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0