5 feb 2008, 19:45

Eла...

  Poesía » Otra
1.3K 0 5

 

Ела... вземи ръцете ми студени,

докосни замръзналата плът,

погледни в очите обгорени,

вдъхни живот в изстиналата гръд...

 

Ела... задвижи кръвта във вените,

върни живота в тялото изстинало,

отвори очите ми - склопените,

не ми напомняй що е минало...

 

Ела... от гроба ти вдигни ме,

прегръдка топла ми дари,

ръка подай ми, измъкни ме,

сърцето ми отново пробуди...

 

Ела... аз ще лежа безкрайно,

замръзнала в гроба студен,

ще плача тихо и тайно,

но ще чакам ден след ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...