5 feb 2008, 19:45

Eла...

  Poesía » Otra
1.3K 0 5

 

Ела... вземи ръцете ми студени,

докосни замръзналата плът,

погледни в очите обгорени,

вдъхни живот в изстиналата гръд...

 

Ела... задвижи кръвта във вените,

върни живота в тялото изстинало,

отвори очите ми - склопените,

не ми напомняй що е минало...

 

Ела... от гроба ти вдигни ме,

прегръдка топла ми дари,

ръка подай ми, измъкни ме,

сърцето ми отново пробуди...

 

Ела... аз ще лежа безкрайно,

замръзнала в гроба студен,

ще плача тихо и тайно,

но ще чакам ден след ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...