5 февр. 2008 г., 19:45

Eла...

1.3K 0 5

 

Ела... вземи ръцете ми студени,

докосни замръзналата плът,

погледни в очите обгорени,

вдъхни живот в изстиналата гръд...

 

Ела... задвижи кръвта във вените,

върни живота в тялото изстинало,

отвори очите ми - склопените,

не ми напомняй що е минало...

 

Ела... от гроба ти вдигни ме,

прегръдка топла ми дари,

ръка подай ми, измъкни ме,

сърцето ми отново пробуди...

 

Ела... аз ще лежа безкрайно,

замръзнала в гроба студен,

ще плача тихо и тайно,

но ще чакам ден след ден...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...