5.02.2008 г., 19:45

Eла...

1.3K 0 5

 

Ела... вземи ръцете ми студени,

докосни замръзналата плът,

погледни в очите обгорени,

вдъхни живот в изстиналата гръд...

 

Ела... задвижи кръвта във вените,

върни живота в тялото изстинало,

отвори очите ми - склопените,

не ми напомняй що е минало...

 

Ела... от гроба ти вдигни ме,

прегръдка топла ми дари,

ръка подай ми, измъкни ме,

сърцето ми отново пробуди...

 

Ела... аз ще лежа безкрайно,

замръзнала в гроба студен,

ще плача тихо и тайно,

но ще чакам ден след ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...