Ела!
Събличай бавно думите от мене.
С парещи ръце ме прегърни.
От луната донеси ми цвете
и със лъч от слънцето ме целуни.
И от пространствата делени
ме събличай бавно.
Налей със обич тъмнината,
която чака да ни се врече.
Със страст наливай чувството красиво.
Да се взриви от ласките ни звездното небе.
Преливай в мен от любовта си свята.
Наричай ме с най-нежните слова.
Облечи ме с дъх на пролет чудодейна,
венчала ни за вечността.
Т.К.
© Таня Кирилова Todos los derechos reservados