27 feb 2008, 13:54

Ела

  Poesía
861 0 19

Ела!

Събличай бавно думите от мене.

С парещи ръце ме прегърни.

От луната донеси ми цвете

и със лъч от слънцето ме целуни.

И от пространствата делени

ме събличай бавно.

Налей със обич тъмнината,

която чака да ни се врече.

Със страст наливай  чувството красиво.

Да се взриви от ласките ни звездното небе.

Преливай в мен от любовта си свята.

Наричай ме с най-нежните слова.

Облечи ме с дъх на пролет чудодейна,

венчала ни за вечността.

 

Т.К.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...