Ела!
Събличай бавно думите от мене.
С парещи ръце ме прегърни.
От луната донеси ми цвете
и със лъч от слънцето ме целуни.
И от пространствата делени
ме събличай бавно.
Налей със обич тъмнината,
която чака да ни се врече.
Със страст наливай чувството красиво.
Да се взриви от ласките ни звездното небе.
Преливай в мен от любовта си свята.
Наричай ме с най-нежните слова.
Облечи ме с дъх на пролет чудодейна,
венчала ни за вечността.
Т.К.
© Таня Кирилова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
