27.02.2008 г., 13:54

Ела

863 0 19

Ела!

Събличай бавно думите от мене.

С парещи ръце ме прегърни.

От луната донеси ми цвете

и със лъч от слънцето ме целуни.

И от пространствата делени

ме събличай бавно.

Налей със обич тъмнината,

която чака да ни се врече.

Със страст наливай  чувството красиво.

Да се взриви от ласките ни звездното небе.

Преливай в мен от любовта си свята.

Наричай ме с най-нежните слова.

Облечи ме с дъх на пролет чудодейна,

венчала ни за вечността.

 

Т.К.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...