Душата ми, незнаеща покоя

и яхнала безброй копнежи,

зове те и пътека ти чертае,

ела и в топли шепи улови я. 

Очите ми, забулени в наслада,

огряват малката ни стая.

Кръвта на капки в мен бушува,

ела, да те целуна аз желая. 

Жадуват дланите ми танца

на приказните нощни феи,

в сърцето ми искра припламва,

ела, в прегръдката ми да те сгрея. 

Ела, защото си ми нужен,

да уталожиш огъня във мен,

с една интимност да прелеем,

душа в душа да преплетем.