Ела
Душата ми, незнаеща покоя
и яхнала безброй копнежи,
зове те и пътека ти чертае,
ела и в топли шепи улови я.
Очите ми, забулени в наслада,
огряват малката ни стая.
Кръвта на капки в мен бушува,
ела, да те целуна аз желая.
Жадуват дланите ми танца
на приказните нощни феи,
в сърцето ми искра припламва,
ела, в прегръдката ми да те сгрея.
Ела, защото си ми нужен,
да уталожиш огъня във мен,
с една интимност да прелеем,
душа в душа да преплетем.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Здравка Бонева Todos los derechos reservados
