Ела
Душата ми, незнаеща покоя
и яхнала безброй копнежи,
зове те и пътека ти чертае,
ела и в топли шепи улови я.
Очите ми, забулени в наслада,
огряват малката ни стая.
Кръвта на капки в мен бушува,
ела, да те целуна аз желая.
Жадуват дланите ми танца
на приказните нощни феи,
в сърцето ми искра припламва,
ела, в прегръдката ми да те сгрея.
Ела, защото си ми нужен,
да уталожиш огъня във мен,
с една интимност да прелеем,
душа в душа да преплетем.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Здравка Бонева Все права защищены
