Душата ми, незнаеща покоя
и яхнала безброй копнежи,
зове те и пътека ти чертае,
ела и в топли шепи улови я.
Очите ми, забулени в наслада,
огряват малката ни стая.
Кръвта на капки в мен бушува,
ела, да те целуна аз желая.
Жадуват дланите ми танца
на приказните нощни феи,
в сърцето ми искра припламва,
ела, в прегръдката ми да те сгрея.
Ела, защото си ми нужен,
да уталожиш огъня във мен,
с една интимност да прелеем,
душа в душа да преплетем.
© Здравка Бонева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
