Душата ми, незнаеща покоя
и яхнала безброй копнежи,
зове те и пътека ти чертае,
ела и в топли шепи улови я.
Очите ми, забулени в наслада,
огряват малката ни стая.
Кръвта на капки в мен бушува,
ела, да те целуна аз желая.
Жадуват дланите ми танца
на приказните нощни феи,
в сърцето ми искра припламва,
ела, в прегръдката ми да те сгрея.
Ела, защото си ми нужен,
да уталожиш огъня във мен,
с една интимност да прелеем,
душа в душа да преплетем.
© Здравка Бонева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
