Душата ми, незнаеща покоя
и яхнала безброй копнежи,
зове те и пътека ти чертае,
ела и в топли шепи улови я.
Очите ми, забулени в наслада,
огряват малката ни стая.
Кръвта на капки в мен бушува,
ела, да те целуна аз желая.
Жадуват дланите ми танца
на приказните нощни феи,
в сърцето ми искра припламва,
ела, в прегръдката ми да те сгрея.
Ела, защото си ми нужен,
да уталожиш огъня във мен,
с една интимност да прелеем,
душа в душа да преплетем.
© Здравка Бонева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
