Eла

19 abr 2011, 23:16

Poesía » De amor

658 0 2

ЕЛА

На края сме,

още крачка

и идва страстта.

Поспри!

Тя няма да почака.

Времето на спомени ще ни върти.

Защо пазиш тръпнещите си устни

и тялото, което вечер те гори.

Не чакай!

Тези,

които ти обичаш,

един след друг тръгват

на вечността

по мъртвите пътеки.

Пак времето оставя

своите бразди.

Нека събудим

с ласка нашите тела.

Старостта

над тях протяга пипала.

... Ела!

Над нас са толкова звезди...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ена (Елена Гоцева)

2011-04-20T11:44:34+03:00

АПЛОДИСМЕНТИ ЗА ТОЗИ СТИХ!!!
Разплака ме, Мимо...

" Над нас са толкова звезди..."

!!!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2011-04-20T10:08:29+03:00

Поздравления, братко! Радвам се, че си оставил коментар под стихото на MARCELINE,тя е най-добрата ни приятелка и страхотен поет...Старостта не ще да те докосне - безсмъртен си!